Страх

Ах как ме е страх към теб да погледна,
ах как ме е страх със звук да пресегна
душата си моя пред теб да низвергна,
и тайничко мъча се в страшната бездна!

Бездна от страх – да не разсърдя те аз,
бездна от страх – да не загубя твоя глас,
бездна огромна – от мисли строена,
бездна безмерна – от чувства градена!

А любя те страстно, любя те страшно,
и страх ме е близо до тебе,
страх ме е сами от себе,
страх ме аз да не сбъркам!

Страх ме ти да не сбъркаш!
Мълчанието мое да не объркаш!
Към някой друг да се обърнеш
и бездната по-дълбока да превърнеш!

Rating 3.00 out of 5
Share
Posted in Стихове | Leave a comment

Аз искам

Аз искам там да се върна,
океана с очи да обгърна!
Аз искам стъпалата да боря
да калявам моята воля!

Аз искам там да пребъда,
аз искам….

Rating 4.00 out of 5
Share
Posted in Стихове | Leave a comment

Романтика

Романтика, бачо, романтика искали! Да им говориш за звездите, луната, дъгата и небето. Цветя по пролет, листа по есен, море през лято и планина през зима да им рисуваш.
Да пишеш стихове, фейлетони, да им сваляш звезди и изгорели крушки! Бутилки с вино да отваряш, във мляко да се къпят, романтика искали.
На опери, театри и филм ида ги водиш, критик да се пишеш, от всичко да разбираш!
Път да им правиш, в локва да лягаш, тебе да газят!

И като фалираш от тия ти космически занимания, като ти турят хомота, и оп – вятърничав си бил. Нехранимайко си бил! По сокаци и баири си ходил, треви си късал, миришел, къща си не можел да изхраниш!
Те барем като ни избираха, по това колко тухли четворки сме им подарили ни класираха, ама нейсе, ще строим и къщи, ще сваляме и звезди, че с тях зле, без тях още по-зле!

Rating 3.50 out of 5
Share
Posted in Разкази | Leave a comment

Лед

Мрак ме обгръща отвред, студе ме тресе все навред,
Зъзна, треса се, но няма кой да ме види!
Огън-прегръдка да не му се свиди!
И мракът от мен да прогони, топлина да внесе със милиони!

Мрак ме обгърна безчет, студ ме скова на буца от лед!
Стоя и не мърдам и дори и да има
топлина мъничка от един или трима,
Не мож тоз лед да стопиш! Не мож тоз мрак да осветиш!

Летен Роден

Rating 4.00 out of 5
Share
Posted in Стихове | Leave a comment

Креват

Креватът коварен зове ме:
“Ела, полегни си във мене,
забрави си всички проблеми,
сънувай живот без серсеми!”

И слушам го, и заспивам,
очите затварям, главата покривам,
и започвам щастлив аз да бъда,
радост да зная, сълзи да не пъдя!

И спя и сънувам живота,
спя и живея с охота!

И кога се сутрин зарани,
страх ме обваща, с огромни тарани,
будилникът от живота ме дърпа
и в дневния сън ме затръшва!

Събуждам се аз от живота,
започвам да влача хомота,
сълзи ме напушват отвред,
сдържам ги аз, но те са безчет!

И денем житотът мен ме сънува,
вечер пък аз го обръщам, бленувам!

Креватът коварен зове ме:
“Ела, полегни си във мене,
забрави си всички проблеми,
сънувай живот без серсеми!”

Летен Роден

Rating 4.00 out of 5
Share
Posted in Стихове | Leave a comment