Градът линее

Бургас линее, по тебе копнее!
Със улици пъстри и заливът бистри,
за очите душевни, за усмивки вълшебни,
от тебе те чакат да дариш ги във мрака!

Във мрака подтиснат от твоята липса!
Вълните беснеят, за тебе те пеят,
чакат, желаят, за тебе те жалят!

Че далече замина и рядко те виждат,
и рядко даряваш, с усмивка огряваш,
градът и морето, и вълните и ето:
Ти се завръщаш, разцъфва градът ни!

И щастливо е всичко и друг е градът ни,
когато към него обърнеш си его
и усмихнеш се тайно, намигнеш нехайно,
и разцъфва градина, и паркове морски,
щастлива са всички, и обитатели горски!

Градът линее, по нея копнее,
със улици жални и нисши потайни,
плаче, ридае, по нея гадае!
Где е сегичка, защо не е тука?
Защо тъй се скита по света за сполука?

Летен Роден, Бургас Юли 2015

Rating 3.00 out of 5
Share
Posted in Стихове | Leave a comment

Дом

Домът е там где сърцето,
бие със радост, не със тъга!
Домът е там где детето,
живее във теб дори и сега!

Домът е там где небето,
те гали със златна ръка
Домът е там где морето
струи от всяка мъка.

И когато в дома се завърнеш,
душата тъй весело струи,
любимият пак да прегърнеш,
а животът нека си върви!

Летен Роден

Rating 3.00 out of 5
Share
Posted in Стихове | Leave a comment

Чуй…

Да чуваш морето, вълните,
животът, прибоя и дните
минават тъй леко,
когато в душата е меко
постлано от обичните хора…
Човек е щастлив – няма я тази бучица малка,
която трепти във устата и шепне ти жалка
как все нещо ти липсва, морето лечител е на всякоя мисъл!
Летен Роден

Rating 3.00 out of 5
Share
Posted in Стихове | Leave a comment

Дар

Усмивка едничка, усмивка мъничка,
с усмивка дари ме, светът озари ми!
Когато усмивката твоя аз видя,
летя и целта е тъй близо!

Летя, със усмивка твоя в сърце!
Летя, със звъна на твойто гласче,
тихо ги скривам в сърцето си мое
бързо аз стигам звездите безбройни!

Усмивка едничка, усмивка мъничка,
усмивка дари ми, с усмивка гали ме!
Когато усмивката твоя аз имам,
тичам, прескачам животът себичен!

Тичам с усмивката твоя пред мен!
Тичам и взимам завоя несъкрушен
от липсата твоя, и чувам гласът ти
в мислите мои – усмивка едничка…

Летен Роден

Rating 3.00 out of 5
Share
Posted in Стихове | Leave a comment

Страх

Ах как ме е страх към теб да погледна,
ах как ме е страх със звук да пресегна
душата си моя пред теб да низвергна,
и тайничко мъча се в страшната бездна!

Бездна от страх – да не разсърдя те аз,
бездна от страх – да не загубя твоя глас,
бездна огромна – от мисли строена,
бездна безмерна – от чувства градена!

А любя те страстно, любя те страшно,
и страх ме е близо до тебе,
страх ме е сами от себе,
страх ме аз да не сбъркам!

Страх ме ти да не сбъркаш!
Мълчанието мое да не объркаш!
Към някой друг да се обърнеш
и бездната по-дълбока да превърнеш!

Rating 3.00 out of 5
Share
Posted in Стихове | Leave a comment