Author Archives: Иво

Бургас линее, по тебе копнее! Със улици пъстри и заливът бистри, за очите душевни, за усмивки вълшебни, от тебе те чакат да дариш ги във мрака! Във мрака подтиснат от твоята липса! Вълните беснеят, за тебе те пеят, чакат, желаят, … Continue reading →

Домът е там где сърцето, бие със радост, не със тъга! Домът е там где детето, живее във теб дори и сега! Домът е там где небето, те гали със златна ръка Домът е там где морето струи от всяка … Continue reading →

Да чуваш морето, вълните, животът, прибоя и дните минават тъй леко, когато в душата е меко постлано от обичните хора… Човек е щастлив – няма я тази бучица малка, която трепти във устата и шепне ти жалка как все нещо … Continue reading →

Усмивка едничка, усмивка мъничка, с усмивка дари ме, светът озари ми! Когато усмивката твоя аз видя, летя и целта е тъй близо! Летя, със усмивка твоя в сърце! Летя, със звъна на твойто гласче, тихо ги скривам в сърцето си … Continue reading →

Ах как ме е страх към теб да погледна, ах как ме е страх със звук да пресегна душата си моя пред теб да низвергна, и тайничко мъча се в страшната бездна! Бездна от страх – да не разсърдя те … Continue reading →