Author Archives: Иво

Тъй съм бил орисан – в съня си да те срещам, и в съня съм тъй улисан, цяла те прегръщам! Танцуваме ний двама в замък от коприна, целувам те, о дама сред бляскава градина, Тичаме в алеи от цветя, смеем … Continue reading →

Красива, със очи вълшебни, потъва душата ми, дебне за погледът твоят, неземни, за късче радост да открадне! Очите твои поглед пращат, и в душата неспокойна се захващат, дават й спокойствие, мир, укротяват нравът й безспир! И тя се тихо загръща … Continue reading →

И когато месец златен изгрее, и звездите трепкат и светят, душата ми песен ще пее, и очите ми небето лелеят! И вдигни си очите прекрасни към месеца златен, нетленен, там погледът моят – неясни ще усетиш да люби те с … Continue reading →

Слънце вземи ти със шепи и море открадни – ти лазурно че далеч от родината слепи, живеем живота си бурно! Върни се, огрей ти града ни със слънцето, що е със тебе! Върни се с вълните лазурни, морето дари ти … Continue reading →

Ако знаете с кого пътувах вчера в самолета! Да не повярва човек! Не го бях срещал от много много години, последния път пътувахме заедно във влака, а малко преди това дори бяха екранизирали книгата, в която беше главен герой! Мислех, … Continue reading →