Копнеж

Красива, със очи вълшебни,
потъва душата ми, дебне
за погледът твоят, неземни,
за късче радост да открадне!

Очите твои поглед пращат,
и в душата неспокойна се захващат,
дават й спокойствие, мир,
укротяват нравът й безспир!

И тя се тихо загръща с пелената
от погледът твоя, и мърка,
радостна тя е, и пада в краката
на очите прекрасни и в щастие хвърка!

И планини, реки, луни и планети,
ще покоря за тия моменти,
когато с очите от Бога,
погледнеш ме…О аз всичко ще мога!

Ще мога, защото божествени те са,
еднички, вълшебни, прекрасни, чудесни…
И няма език надарен във епоса,
да сбере все що могат очите прекрасни!

Ще мога, ще сторя, за тях все терзая,
защото душата за тях все ридае,
за тях и за тебе, за всичко прекрасно,
що във всемира е във тебе най-ясно!

Летен Роден!

Rating 4.00 out of 5
Share
This entry was posted in Стихове. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *