Среща

И когато месец златен изгрее,
и звездите трепкат и светят,
душата ми песен ще пее,
и очите ми небето лелеят!

И вдигни си очите прекрасни
към месеца златен, нетленен,
там погледът моят – неясни
ще усетиш да люби те с песен!

И звездички тъй многобройни
ще пригласят на погледа бледен,
ще шепнат ти думи най знойни,
ще стапят мрак непрогледен!

А месецът златний, с лъчи благодатни,
топлота ще ти дава, погледът ми ще дарява,
на тебе една, що спря ми дъха,
душата отвлече, избяга далече…

Rating 4.00 out of 5
Share
This entry was posted in Стихове. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *