Среща

Ако знаете с кого пътувах вчера в самолета! Да не повярва човек!
Не го бях срещал от много много години, последния път пътувахме заедно във влака, а малко преди това дори бяха екранизирали книгата, в която беше главен герой!
Мислех, че не е вече сред живите, но ето на – стои точно зад мен в самолета.
И въобще не се е променил, годините не са оставили нито отпечатък, нито сянка върху лицето му, върху фигурата му, върху морала и културата му. След 100 години ако го срещна, сигурно пак ще е същия! И винаги, където и да отиде, привлича внимание, тъй че аз наистина се чувствам специален, когато разговаря само с мен. С мен, простият инженер, от целия самолет!
Почерпи ме със шнапса на съседа си и разказваше ли, разказваше!
Провери тоалетните, отдели време да разясни политиката на всеки от самолета! Финансите също!

За съжаление, великият му баща отдавна си замина от този свят, доста насилствено и незаслужено, но Бай Ганьо е все така жив, същия, ако не и по-колоритен!