Градът линее

Бургас линее, по тебе копнее!
Със улици пъстри и заливът бистри,
за очите душевни, за усмивки вълшебни,
от тебе те чакат да дариш ги във мрака!

Във мрака подтиснат от твоята липса!
Вълните беснеят, за тебе те пеят,
чакат, желаят, за тебе те жалят!

Че далече замина и рядко те виждат,
и рядко даряваш, с усмивка огряваш,
градът и морето, и вълните и ето:
Ти се завръщаш, разцъфва градът ни!

И щастливо е всичко и друг е градът ни,
когато към него обърнеш си его
и усмихнеш се тайно, намигнеш нехайно,
и разцъфва градина, и паркове морски,
щастлива са всички, и обитатели горски!

Градът линее, по нея копнее,
със улици жални и нисши потайни,
плаче, ридае, по нея гадае!
Где е сегичка, защо не е тука?
Защо тъй се скита по света за сполука?

Летен Роден, Бургас Юли 2015