Страх

Ах как ме е страх към теб да погледна,
ах как ме е страх със звук да пресегна
душата си моя пред теб да низвергна,
и тайничко мъча се в страшната бездна!

Бездна от страх – да не разсърдя те аз,
бездна от страх – да не загубя твоя глас,
бездна огромна – от мисли строена,
бездна безмерна – от чувства градена!

А любя те страстно, любя те страшно,
и страх ме е близо до тебе,
страх ме е сами от себе,
страх ме аз да не сбъркам!

Страх ме ти да не сбъркаш!
Мълчанието мое да не объркаш!
Към някой друг да се обърнеш
и бездната по-дълбока да превърнеш!

Rating 3.00 out of 5
Share
This entry was posted in Стихове. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *