Романтика

Романтика, бачо, романтика искали! Да им говориш за звездите, луната, дъгата и небето. Цветя по пролет, листа по есен, море през лято и планина през зима да им рисуваш.
Да пишеш стихове, фейлетони, да им сваляш звезди и изгорели крушки! Бутилки с вино да отваряш, във мляко да се къпят, романтика искали.
На опери, театри и филм ида ги водиш, критик да се пишеш, от всичко да разбираш!
Път да им правиш, в локва да лягаш, тебе да газят!

И като фалираш от тия ти космически занимания, като ти турят хомота, и оп – вятърничав си бил. Нехранимайко си бил! По сокаци и баири си ходил, треви си късал, миришел, къща си не можел да изхраниш!
Те барем като ни избираха, по това колко тухли четворки сме им подарили ни класираха, ама нейсе, ще строим и къщи, ще сваляме и звезди, че с тях зле, без тях още по-зле!

Rating 3.50 out of 5
Share
This entry was posted in Разкази. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *