Лед

Мрак ме обгръща отвред, студе ме тресе все навред,
Зъзна, треса се, но няма кой да ме види!
Огън-прегръдка да не му се свиди!
И мракът от мен да прогони, топлина да внесе със милиони!

Мрак ме обгърна безчет, студ ме скова на буца от лед!
Стоя и не мърдам и дори и да има
топлина мъничка от един или трима,
Не мож тоз лед да стопиш! Не мож тоз мрак да осветиш!

Летен Роден

Rating 4.00 out of 5
Share
This entry was posted in Стихове. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *