Устите, устите…

Очите те виждат, ушите те чуват, но устите проклети
не щат да помдръдват, ядно мируват!

Ръцете пък те ,здраво сковани от чувства и мисли!
Краката помръдват, сърцето си бие, устите, устите…пак са се свили,
И думичка блага, или пък песен, не могат да кажат…

И как да посмеят тъй да изграчат ,гласът ти е меден, благ и неземен.

И устите се свиват още по-силно, не ще и звук от тях да извира!

Летен Роден