Атлантик

Океане, безкраен и страшен, Океане бурен, опасен,
влюбих се в тебе веднага, заобичах те тебе тъдява,
но не си ми първа изгора, дали бесен или тих да си даже
но не си ми първият пристан, дори и от злато изписан!

Не си и красив или нежен, тъй както мойта първа изгора!
Не си и тъй усмихнат, щастлив, не си тъй потайно приветлив!

Но бих се аз гмурнал във тебе, в прегръдките сини вълните,
ако няма за мене отмора във скута на мойта изгора!
Бих се аз люшнал със тебе, из светове, брегове и народи,
ако няма в очите и бистри, лъчи от слънца най-лъчисти!

И бих се понесъл с вълните, ако не мога и галя косите!
И бих се разбил във скалите, ако не мож и пристана в полите!

Обръщам ти гръб, Океане, о моя второ изгоро!
Обръщам ти гръб и тайно се леят сълзите, без капчица моя в очите!

Обръщам ти гръб, да спечеля моята първа изгора!
Обръщам ти гръб и вълните бесенят…но аз ще се върна..без нея…

Летен Роден

Rating 3.50 out of 5
Share
This entry was posted in Стихове. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *