Птиците не отлитат сами!

IMG_3381С брат ми не се разбирахме като деца. Той е по-малък от мен с почти 4 години. Разликата не е голяма, но все пак…Странно нещо е, че из пирятелите ми няма друг с брат, всички имат сестри. Един вид липсва база на сравнение. Неразбирателството с брат ми винаги ми е тежало на душата. Това допринесе много за моя характер като юноша, а по-късно и като възрастен. Израстнах с убеждението, че не съм разбиран (но не и необичан), и винаги пристъпвах към нови социални контакти с тази мисъл “Няма да бъда разбран, давай го по-кротко и лесно”. Имаше обаче нещо, което ни свързваше много силно. Беше футболът. Играехме много често заедно и аз с удоволствие виждах как той става много добър футболист. Но не пожела да последва професионална кариера.
Напуснах родния си град Бургас на 19 години за да уча в София. В столицата прекарах 6 години и 4 месеца. Отначало като студент, прекарвах летата отново край морето. С брат ми се събирахме само за мачлета. Нямаше бири, нямаше купони заедно. Не знам дали е нормално или не. Нямах база за сравнение. Но ме глождеше мисълта, постоянното човъркване да излезем някъде на по бира две. Да говорим за нещо друго освен футбол. За жените, за пиенето, за политика, за мечтите ни, за целите, за случките от живота. Нашата комуникация не беше на по-високо ниво от двама далечни познати, които се виждат рядко само за да играят футбол заедно.
Болеше ме. Затворих се все повече в себе си. Обвинявах се! Защото може би…не може би, а със сигурност аз носех по-голямата вина за това. Със своя властови характер и неосъзнат заповеднически тон просто отблъсвах хората от себе си. И брат ми!
През 2008 емигрирах от България към Чехия! По-добра работа, по-добри условия, далеч от тази държава и най-вече далеч от хората, които отблъснах от себе си. Може би ново начало?
Разбира се, когато живееш и работиш не на 400 ами на 1400км от своите близки, се прибираш много по-рядко. Два пъти в годината, цифром и словом 20 дена отпуска. Коледа и лятото! Великден и лятото! Само лятото…за по две седмици.
Не остава време да пуснеш корени. Гостенин си…в дома, където си израстнал. Градът, където си направил първите си стъпки.
Градът се мени, улиците също, хората се променят, израстват, сменят си психиката.
Бях още по-сам! Но това не ме мъчеше. Мъчеше ме че хем имам брат..хем нямам. Егоистично! Мъчеше ме че аз носех по-голямата вина за това!
От друга страна, това като че ли помогна. Когато виждаш един обичан човек само за 10 дена в годината, научаваш се да преглъщаш, да не избухваш за щяло и за нещяло. А може би и израстнах? Не знам. Просто се случи. Преглъщах, научих се да подминавам нещата. Глупавите неща. Животът стана по-лесен.
Но мина време. Толкова много изпуснати години в пререкания за глупости…Трябваше още време.
Миналото лято имахме с брат ми доста силен, отворен, директен и емоционален разговор. Видях нещата по-чисто, видях грешките си. Върнах се вече в Германия, решен да изпиля и ошлайфам този характер. Да се науча да бъда слушащ, а не изискващ. Да давам, не да взимам.
Измина година! На новата работа ни позволяват да работим от вкъщи. Където и да е това вкъщи! Прибрах се не за 2 седмици, а за почти два месеца. Брат ми се женеше! Трябваше да бъда там за по-дълго…не исках да съм гост на неговата сватба!
Проблемът с гости статуса на един върнал се емигрант за отпуска е прост. Братя ,сестри и родители не искат да те занимават с ежеднвени проблеми. Кой на кого какво казал, коя котка чии дрехи опикала. Те искат да са до теб, да не те тормозят с проблемите си…а защо си се прибрал ,ако не да си с тях, да ги чуеш, да помогнеш ако можеш. Така реших – времето е фактор.
Прибрах се месец преди сватбата. Брат ми организира мачле и после се прибрахме по къщите.
Това щеше да иска време и още повече търпение!
Въоръжих се се с търпение! Най-добрият начин да научите нетърпелив човек да чака, да потърпи е да го накарате да снима рядка птица. Иска се дебнене, чакане, тишина.
Бургас е перфектното място за наблюдение на птици. С над 70% от птицепотока през България, преминаващ или оставащ край Бургас – шансът беше неимоверен.
Нарамих колата, бинокъла и фотоапарата!
Издебнах щъркели, розови пеликани, чайки,дъждосвирци…а короната беше земеродното рибарче в Пода.
Това рибарче…отидохме до Пода и момичето на смяна ни заобяснява. Вече научил се да мълча и търпя – правех точно това – мълчах и търпях. Гледах, снимах. Изведнъж нещо синьо-зелено прелетя покрай периферното м изрение (когато наблюдаваш птици, се учиш да перифразираш – тоест да гледаш с периферното си зрение много). Момичето каза -земеродно рибарче, ако сме търпеливи и тихи, то понякога каца на колчето ей там. Затърпяхме, но не кацна.
Обърнахме се към други части на местноста, чакахме двойка морски орли. Докато другите гледаха, аз се обърнах..и то беше там-рибарчето! Снимах,снимах, снимах…и се радвах,защото се бях научил на търпение..не знам колко време ,все едно беше миг от момента когато го зачакахме…по-късно разбрах, че са били цели 30 минути!
Кога аз ще закам с търпение нещо половин час!
Бях доволен, имах много повече търпение! Не бързах за никъде. Научих се! Отне години, но бях тук…и търпеливо чаках своя момент, все пак брат ми се женеше, много му бе на главата.
В деня на сватбата, направихме може би около 100км из Бургас за цветя, за букети ,за туй за онуй. Беше ми много кеф! Цял ден с него! За първи път от много години. И за първи път ми беше леко и лесно. Просто се радвах на момента…е в края за малко да го изпусна, но бързо поправих грешката си! Все пак това съм аз, след доста тренировки…може още. Но важното е да поправяш грешктие на момента. Да кажеш Извинявай!
IMG_3142После прекарахме един незабравим ден в Котел, нашето любимо място от деца! Там грешки не направих…беше супер!
Брат ми и аз сме много различни – той е тих, кротък, винаги спокоен винаги с готов коментар. Аз съм буен, избухлив, темпераментен. Аз обичам да пътувам, да се будя на нови места, да пробвам нови неща. Но сякаш това не е пречката, пречката е да разбереш другия, да му влезеш в обувките. Няма значение какъв си, какъв е този, който обичаш, просто трябва да го разбереш!
Чакам с нетърпение коледа и месеца, който съм си запланувал тогава.
Може би ще пием и бири с барбекю от пилешко на село?
IMG_3353

Rating 4.00 out of 5
Share
This entry was posted in Живот. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *