Град

През облаци плътни слънце блести
отдолу пронизва нагоре свети.
Над хълма със леса, тъмен и мрачен,
над градът светъл надвесен, провлачен.

Без сянка от слънце хвърля тъма,
хълмът със леса като огромна мълва.
Мълва от истории, случки и мисли
на хора отдавна изтлели във битки!

Слънцето свети и бавно напуска
тоз град от сълзи и лоша сполука!

Аз през прозорец стоя и го гледам,
не мож да си тръгна, тук съм все вечен!

Вечен в тъгата, вечен в сълзите.
Напомня ми ярко за сенки, мъглите,
що преживях и още ще видя…
Слънцето бяга, от мен да се скрие,
от мен да се скрие-да не ми се открие!

Сбогом ти слънце, надежда и град!
Посрещам сълзите, обгръща ме мрак!
И сладко се впускам в прегръдката мощна,
на мрака, сълзите и искрица немощна,
последна, едничка от мен си отива!
Сбогом, простете…животът заспива!

Rating 3.50 out of 5
Share
This entry was posted in Стихове. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *