Покой!

Замина, избяга, нерадост остави
пусто във мене, празно в града ми!

Замина, избяга, клони прекърши,
клони – мечти на момче без очи!

Без очи за друго, без сърце вече
без сърце вече, ти си далече!

Замина, избяга, аз какво да правя?
Какво ми остана? Какво да сторя?

И аз да замина? Къде да избягам?
Не ща веч да бягам, покой и мир искам!

Покой и мир вечен, безрадост далечен!

Rating 3.00 out of 5
Share
This entry was posted in Стихове. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *