Картофи и ваксини

Отдавна си мисля да напиша това-гледам някаква яка кампания на отказване от ваксина. Според мен това е безотговорно. Разбира се, че ваксина срещу малария в България е меко казано ненужна, но против такива болести като коклюш,тетанус си е просто убийство и престъпление да се откажеш. Да не говорим за майките, които го правят на децата си.
Може би проблемът е, че са задължителни и хоп -Теория на Конспирацията.
Сигурно ако беше забранено ваксинирането, щеше да има сумати истории как примерно децата на политиците биват ваксинирани, а видите ли нашите прости деца нямат право. И тогава всички щяха да се юрнат да искат да се ваксинират!
Ето ви една история за картофа, просто си мислете за ваксин ив случая.

Във Франция картофът бил донесен през 1616 г., но едва през втората половина на XVIII век французите започнали да го отглеждат за употреба в храната. Особена заслуга за това има парижкият аптекар Антоан Огюст Пармантие, който през 1769 г. показал начин за получаване на нишесте от растения, които преди се смятали за негодни за тази цел и за това получил наградата от краля за спасяване на населението от глад.

Само че неговото откритие не помогнало на гладуващия народ. Самият изобретател също не бил особено доволен от липсата на интерес у простолюдието и продължил да търси нови хранителни продукти. Най-накрая неговият труд се увенчал с успех. Той намерил точно това, което търсел – картофа. Пармантие започнал настойчиво да го пропагандира, но народът се отнасял с презрение към „отровната чуждоземна ябълка”. Тогава аптекарят прибегнал до хитрост. Като известен парижанин, той често посещавал крал Луи XVI, когото успял да спечели за каузата. Пармантие измолил от монарха участък песъчлива земя край Париж. След като разорал „безплодната” нива, експериментаторът засадил безценните грудки. Когато картофите цъфнали, той набрал букет цветя и ги поднесъл на краля. Цялото обкръжение на Луи прихнало да се смее, но кралят напълно сериозно приел букета и дори го закачил на ревера си. Скоро след това кралицата се появила на голям празник с картофени цветя в косите. Тогава вече на никого не му било смешно и модерните дами се почувствали готови да платят колкото е нужно, за да се сдобият със същото букетче.

Когато картофите узрели, Пармантие наредил на стражите да отцепят района и да не допускат никого в близост до нивата. Неговите очаквания напълно се оправдали. Любопитните зяпачи изпотъпкали полето наоколо и направили много пътечки. Хората искали да видят тайнственото растение, което толкова старателно се пазело. Пред очите на всички през деня Антоан вадел картофи, а през нощта освобождавал охраната. Уж защото картофите в тъмното не се виждали. Но нощните „гости” все пак успявали да отмъкнат от „забранения плод”, при това в големи количества.

Пармантие събрал реколтата в присъствието на най-знатните хора във Франция. После ги поканил на обяд, на който, естествено, всички блюда били приготвени от картофи. Дори виното било от тях. След като аптекарят изял две чинии с картофи, кралят пред очите на цялото знатно общество символично опитал ястието. Разбира се, такава реклама не можела да остане незабелязана. Картофът започнал да се разпространява из цялата страна, и още на следващата пролет много французи го засадили. Пармантие настойчиво продължавал да популяризира своята „рожба” още 40 години, докато не се убедил, че картофът е заел трайно място на масата на френския народ.

Просто помислете-ако ваксините бяха забранени, какво щеше да ви е мнението? Същото като на онези франзуци за картофа ли?

Rating 3.00 out of 5
Share
This entry was posted in Компоти. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *