Пейзаж

Облаци бели, в далечината се сплели,
пъплят лежерно към морето безмерно,
шепнат, привикват за гласът ти спомен извикват.
Стигат морето, то с вълни ги посреща,
посреща – изпраща, в далечината ги праща,
а вълните му диви – сякаш твойте усмивки игриви.

Слънцето блесна, през пролука се весна,
стълб то направи – в морето се бави,
блести, то навява – сякаш си некде тъдява!

Но уви аз далеко и не ми е леко,
облаци бели да слушам, вместо в теб да се сгушвам,
морето да пее, вместо ти до мен да се смееш,
слънцето скришно зад тез облаци бели
да бяга и вие, от мен красотата си крие.

Корони зелени, полюшват и пеят,
сълзите тъй лесно се леят….

Rating 3.00 out of 5
Share
This entry was posted in Стихове. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *