Битка

И ето, те-единадесет зелени сърца
с подновени кръв, живот, душа,
се подредиха на килима зелен,
а фенът беше с готов рефрен.

И започна онази борба:
с Голиата – за правда една,
Единадесет бяха те
но имаха едно сърце,
а душата стоеше до тях
и изчезна всякакъв плах
запя и Фенът, крила им дари,
замря и вятър и слънце дори!

И чудото стана, защото съдбата
стои и подкрепя онези – със сърцата!
А онзи, който чужда кръв изпива-
гори във ада, сън не заспива!

И кога отново, на онзи стадион,
който е винаги бил нашия дом,
противник да срещнем, той ще е гост!
И ще бъде на молитва и пост!

Rating 3.00 out of 5
Share
This entry was posted in Стихове. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *