Утро

Всяка сутрин рано от зарана
очите не отворил още
стои, кърви таз рана
сънувах ли те снощи?

Да, несъмнено, непремено
лягам вечер с таз надежда:
В съня си да съм с тебе
щом денем аз не мога!

Що сторих и ще сторя
не за мен аз го правя
ти познай кому е отредено
да получи моите въжделения!

И ето, аз стоя си тука
отдавна съм изпил кафето.
Тоз час сутрин рано е за мене,
от тук до края на деня ще е за тебе!

Летен Роден.

Rating 4.00 out of 5
Share
This entry was posted in Стихове. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *