Във стая голяма стоя и се мая
идеи и стъпки, цели и тръпки
една след друга в главата излизат,
подреждам и във план строен те си навлизат.
Отивам далече, не ще съм тук вече,
не ще бъда достъпен, не ще давам вятър попътен!
С насрещен вятър все се борих
с лоши хора аз си говорих.
Край, не ща и точка слагам.
Гледам мене, егоист го давам!
Но това ще е само за година,
да сложа всичко старо във камина!
И огън там да сторя, да сторя – да преборя
грешките ми – те човешки, да изтрия тез моменти тежки!
И след таз година малка ще се върна със совалка
ще се върна аз летящ, ще отворя тоз живот третящ!
Летен Роден