Диета

Картоф, картоф, къде си ти любов?
Къде изчезна в тез последни дни
и защо тъй скри твойте благини?
Учените казват, но факти не показват,
че твойто нишесте правело шкембе?
Аз не вярвам, но пък кой съм да доказвам
на умните глави теории едни?

Мед, мед, къде си ти проклет
буркан със сладко? Ох, на батко!
Ти пък имал си проблем не един,
по-висок индекс гликемичен
от картофа ти присъдиха епичен!
Бил си ти отрова за кърмачетата малки,
имаш ти и други там проблеми жалки!

Ориз, ориз, бил си ти каприз!
Особено пък бял, не си бил цял!
Кафяв е трябвало да бъдеш ти
и веднъж на пет дълги дни
да те ям, но само по лъжица, две!
Ех…сефте!

Хляб, хляб, теб пък целий свят
те хапва сладко, сладко кат бижу
но за мене си табу!

Шоколад, шоколад, ти си моят ад,
искам да те ям, целият за мене.Ам!
Ще трябва да устискам, устните си да притискам,
и за тебе да не мисля, очите само да си кисна,
пред витринта чудесна на сладкарницата “Лесна”!

Торта, торта, ти си златна порта,
през която искам да премина,
но широк съм за двамина!

Моркови и зеле, защо сте ме проклели,
сутрин, обед, вечер да ви виждам,
вечно да ви ненавиждам!

Летен Роден

Rating 4.00 out of 5
Share
This entry was posted in Стихове. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *