Лек

Огън гори ме – ту черен, ту бляскав,
душата ми блъска – съм ту бесен, ту ахващ!
Кинжал ме пронизва – без острие и без дръжка,
душата изтръгва – върти ме и тръшка.
Меч мен сече ме – без желязо и хватка,
животът измъква – не давам и схватка!

Мисъл ме ломи – гоня я ази,
вълните ме носят на огромни талази.
И втора и трета, четвърта и пета,
в безкрая достигат и викат куплета!

Огън гори ме – ту чернее, ту блясва,
на пепел ме прави – и мисъл се вясва!
Кинжалът дълбае, не мож го изтръгна,
душата се гърчи – предава се и аз гъгна!
Мечът посича частица поредна,
животът изтича – искрица последна!

Надежда ме гони – пъдя я ази.
Облаци черни на огромни талази,
и втори, и трети, и четвърти, и пети,
отнасят далече от мене песни напети!

Огън гори ме – секнещ, загасващ,
животът го няма, човекът – залязващ!
Кинжалът си пада на пода от камен,
душата изтекла – и пътят е лесен!
Мечът до него без звук се стропаля
сърцето над него тупне, гардът не сваля!

Фениксът идва – чакам го ази,
И прахът ми събира, във скута си пази!
И дъхва – веднъж и дваж и триж,
и ето от пепел таз песен виж!

Огън горя ме – далечен, бледнеещ,
душата изгори – бях аз линеещ.
Кинжал ме там пронизва, невидим, далечен,
душата изкорми – обърна ме в плесен!
Меч ме сече грозен – без милост,
и душата загина във мъки, без жалост!

Животът е тука – ползвам го ази,
Планини там дишат на огромни талази,
и втора и трета и четвърта и пета
и живец там нов има в поета!

Огън, меч и кинжал ме йощ мъчат,
но нишки от време ще се бавно влачат,
и животът – кръг ще се там отвърне
и душата за нов меч, кинжал и огън обърне!

Летен Роден

Rating 3.00 out of 5
Share
This entry was posted in Стихове. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *