Дарове

На Д.

Оставям ти слънце да грее
и мрака да гони от тебе,
давам ти луната прекрасна
за да ти в тъмата тя бляска,
когато от слънцето спомен
не остане и помен!
Оставям ти облаци сиви,
за да ти сянка те пазят
и слънцата жарки игриви
да те по лицето не плясват!
Давам ти корони зелени на букове вечни,
вековни и мъдри, широки и лесни,
за да ти те хлад пазят
и от жарта на живота опазят!
И кога ти е мрачно и хладно,
слънцето мое ще грее,
кога пък жежко ти стане,
облаче мое ще пази!

И вечер -дори чрез луната-
ще си далеч от страната
на мислите лоши,
и бук с корона огромна
хлад ще ти пази,
и спокоен ще съм ази,
че опасност не те грози,
и в страната на Морфея
ще е лесен там покоя.

Покой вечен и сладък,
от живота изгарящ далече!
Ти слънце бе жарко за мене-
изгори ме в сърцето!
Луна бледа, далечна бе също-
не можах се пресегна.
И във безкрая безмерен
ще пазя далече от тебе
все що мож те рани на земята!
И тез дарове вечни-
от мен са – далечни,
знам, но за тебе и само за тебе творени!
И кога очите ти красни,
към тях отправят взора си ясни,
аз също там гледам и тебе ще виждам.
Спомни си за мене, робът ти вечен,
и нека на уста ти таз песен,
кратка, да бъде с тез дарове вечни!

Летен Роден

Rating 4.33 out of 5
Share
This entry was posted in Стихове. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *