Денят на Славянската писменост – празненство ала булгарикум

Живеем си в чужбината, говорим си на чужди езици, пишем на тях – най-често на латиница. И идва 24-ти Май. Искаме да се почувстваме отново българи, да говорим на български, да видим милата родна азбука. Свързваме се с Българския Културен иснтитут в Прага за да разберем програмата за празненствата, организирани в Микулчице – предполагаемото място на гроба на един от двамата велики братя – Методий. Там на скоро бе открит и негов паметник от родолюбиви българи.

Ето и какво попитах по електронната поща, след много приятен (наистина) и полезен разговор по телефона:

Здравейте,
Разбрах, че има проява на 26-ти в Микулчице по повод деня на
Славянската писменост. Можете ли да ми препратите повече информация за
планираните събития и часове?

Получавам почти ненадеен отговор:

Zdravejte, molia obarnete se kam g-n ….
Toj e glaven organizator na sabitieto.

Найс, дето се казва на чист български. Говорим си за ней-светлия празник от празниците, деня, в който трябва да почитам а-то и б-то…а си пишем на латиница.

Питаме посочения господин в писмото-отоговр на шльокавица(запазил съм в тайнa неговото име, за да не се уронва престижа му, все пак човекът организира нещо, за което – евала, но подбудите му да го организира са неясни, ако не чувства вътрешно че да пише 24-ti Mai е грешно…):

Здравейте господин …,
Аз и мои приятели имаме интерес да посетим организираните от Вас
събития в Микулчице тези почивни дни и да почувстваме един от
най-светлите, ако не и най-светлия бъгларски празник заедно с други
сънародници.
Можете ли да ми пратите някаква програма с часове и места за да не се
лутаме в Микулчице?
Благодаря Ви предварително!

Всичко чудесно, получаваме и отговор:

Uvazhaemi g-n Sabev,
radvam se ot Vashia interes i shte mi bade milo da vi pozdravja v Mikulčice.
Programata v grubi ramki e tazi :
* pravoslavna liturgia od 10:00 ( tazi godina shte uchastvat naj vishi predstaviteli Krištof ot Praga i Antonij ot BG)
* 12:00 privetstveno slovo ot organizatorite
* 13:00 polagane na venci kam pametnika
* 13:30 – 15:00 folklorna programa
Е, да ме извинявате, ама смятам да си отворя “Преспанските Камбани” на Димитър Талев и да попрочета от там ,наместо празненство в Микулчице, зачитам:

— Народе болгарски… Дойдох аз от чуждо место между вас, но ние сички сме болгари, братя рождени и чисти славяни. А що е това болгарин? Народ, дошъл от Волга — велика река, — народ, от бога произлезъл, затова и богарин се нарича, народ богарски се нарича. Такъв народ сме ние — болгарски и славянски, народ чист, що не знае ни лъжа, ни кражба, ни лукавство, ни коварство, народ гостолюбив и секога на помощ ще ти се притече, народ многоброен и храбър, и милостив. Ако ми рече некой, че това е самохвалство, тогава аз ще го попитам: кои са по-добрите от нас? Дали гърци или турци, или власи, или сърби, или немци, или франки, или ингилизи? Те не са по-добри от нас, а ние не сме по-лоши от тех. А като поверваш в доброто, ще влезе то в сърцето ти и сичко, що е добро. Благодарен съм на бога, че ме создал болгарин, и се гордея пред сички с името си болгарско. А кой от вас не ще каже същото, братя мои?…

— Народът наш иска своята правда — продължаваше Райко Вардарски и гласът му не отслабваше, а ставаше негли по-силен, с още по-голяма сила се вливаше в сърцата на тия люде, като жив огън. — Народът наш воюва за своята правда. В мъки адови живее той от векове и неговата правда е света, неговата правда е чиста и велика. Той нема да се уплаши, нема да отстъпи и кога дигне меч за своята правда, не ще погази чуждата правда. Вървете, братя мои, не се спирайте, не се оглеждайте, пътят е избран и ясен пред очите ни: в тая църква ще се слави бог на болгарски език, в училището ще се чете и ще се пише на болгарски език, както се говори в твоя болгарски дом. Но ти, народе преспански, дали си и ти там, дето са сички твои братя?

Ти, народе преспански, с какви мисли се разбуди днес и какво бе наумил да правиш на тоя ден? Ти мислеше за дюкяна си, за нивата си, ти се готвеше и днес за трудове и кярове, но църковните камбани те повикаха в божия дом! А днес, братя болгари, е нашият най-голем празник! Благословен да бъде тоя светъл ден на светите братя Кирила и Методия, на двамата братя от Солуна, които просветиха болгарския народ и целия славянски род! Когато ти, народе, забрави името им, ти живея в тъмна тъмнина и под чужда воля и власт, защото те са твоето слънце и без тех ти ще бъдеш слеп и глух. Те ни дадоха наше писмо и наша книга, те ни дадоха живот, защото мъртъв и безплоден е секи народ, който нема свое писмо и своя книга. Фанариотинът зъл и лукав, за да вземе душата ни, хвърли в огъня най-напред книгата ни. Забравете днес, мили братя, земните си грижи, отдайте се на радост и празнично веселие и пейте благодарствено славословие към нашите славяноболгарски апостоли свети Кирил и Методий!…

И ти народе български, поради что още искаш да пишеш на латиница?

Rating 4.00 out of 5
Share
This entry was posted in Лингвистика and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

One Response to Денят на Славянската писменост – празненство ала булгарикум

  1. Боян says:

    Браво Иво! Както винаги коментара ти е и саркастичен, и интересен, и леко хаплив 😉

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *