Блогърско тщеславие

Ангели и дяволи у всеки от нас

Тази малко позната дума на мнозинството от нас (става дума за тщеславие разибра се) се е загнездила дълбоко у всеки човек и го човърка отвътре всеки ден. И може би като името на дявола, който е навсякъде, тщеславието също не се споменава за сметка на неговото присъствие.

Чели сте и други блогове, нали? Някои от тях са честни с вас и не ви подканят да изразявате своето лично мнение, па било то и на противната от автора посока. Но пък някои ви лъжат директно в лицето, щедро обещавайки индулгенции за всеки, осмелил се да изрази различно от това в статията на местния блогър. О, те използват високопарни изрази от рода на: “Аз знам, че нищо не знам” и често добавят под сурдинка “но другите и това не знаят”, или “Не очаквам моето мнение да е винаги меродавно, нали все пак съм човек и греша”, но пък на ум си мислят “Което значи, че и другите коментиращи са грешни хора с невсякогаж меродавно мнение”.

И стаени всички те в засада, чакат да кажете – “не, не е вярно, защото..”, тогава те ви нападат яростно, опитвайки се да изкорубят лошо загнездилия се коментар във вашата глава. Докарват от девет кладенеца вода, от девет планини камъни, от девет царства принцеси за да ви оборят.

Едни ще ви подкачат саркастично, други иронично. Трети ще се озлобят и започнат да псуват по вас, четвърти ще изкарат статистика от НОИ, МОИ и всякакви други източници, само за да ви удавят на място. Пети ще споделят отново изразеното в статията им мнение и ще заключат – но това си е моето лично (но меродавно) мнение (идиот с идиот).

И когато сняг забръска, студ и мраз скове спора, ще се появи едно заключително мнение в духа на “И все пак тя се върти”.

Мда, и Галилео е страдал от тщеславие, но е нямал интернет у тях за да го направи блогърско.

Аз също не изпадам от класацията, честно с ръка на сърце си признавам, когато забелязах единствения отрицателен коментар из дебрите на блога, първата ми мисъл бе да го изтрия, втората да измисля нещо умно в противовес, и на края го игнорирах. О, да, някои ще ви игнорират сякаш не съществувате въобще. И когато станете много нахални, настоявайки на отговор, те ще ви напсуват и сложат в черния си списък, може да ви блокират достъпа, може да се откажат да пишат.

Но тщеславието е навсякъде, из форуми, блогове, страници, новини, политика, семейния живот… Не мож избяга от него по никакъв начин.

И когато го осъзнаеш, вкараш в релси, сложиш му наморник, и вземеш предвид, че наистина не винаги може да си меродавен, то тогава животът ще е по-лесен.

Опитайте се поне веднъж да избягате от своята психологическа нагласа, да погледнете през очите на своя събеседник и да видите неговата гледна точка, да я приемете, обгрижете, да намерите от девет кладенеца вода за да я подкрепите и после сложете ръка на сърце и кажете – той/тя не е прав/а. Дори и да не успеете да признаете превъзходството на отсрещното мнение, упражнението е много приятно. Ще избягате за миг-два от собственото си и ще видите света с други очи. Не мислите ли? (Все пак моето мнение е меродавно :P)

Rating 3.00 out of 5
Share
This entry was posted in Живот, Човешка природа and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

6 Responses to Блогърско тщеславие

  1. lilia says:

    Не съм държала никога да налагам лично мнение . Освен в случаите в които съм повече от убедена че ако отстъпя , ще пострадат усилия които са положени от много хора.Винаги търся опит съвет и се съобразявам с тях.Личното е на последно място.Иначе не може да се постигне нищо полезно

    • Иво says:

      Здравей,
      имаш ли адрес на блога за да се уверим от “първа ръка” в твърдението. 😛
      Търся интересни блогове за четене, твоя може да е измежду тях!

  2. Иронията може да бъде и забавна, стига да го приемеш от забавната страна на нещата:)Тщестлавието се появява тогава, когато сам си го “повикаш”:)

    пп- минавам просто така, дано не съм объркала нещо:)

    • Иво says:

      Не си объркала 🙂
      Мисля че тщестлавието е винаги тук, но само ако му се отдадеш, би се показало на бял свят

  3. мишу says:

    Нещо не схванах точно какво се опитва да каже автора тук. Сякаш са три отделни статии, които леко си противоречат.
    За съжаление има и такива блогове, които с използването на по-трудно разбираем език съвсем умишлено опитват да привлекат внимание с претенцията, че нивото им е по-високо. В 99% от случаите мъртвите или “академични” и непонятни за множеството думи могат да бъдат заменени с една или две по-прости и широкоизползвани. Естествено всичко това е важно ако целта на блога е множеството а не някво “академично” малцинство.
    Понеже в тази статия стана въпрос и за блоговете, които са честни с читателите си, както и за блогърите, които се хвърлят в яростни спорове за да докажат, че единствено техния мироглед е правилен и истински, ще споделя и своето мнение тук. Суетата и стремежа за самоизтъкване са съвсем съвсем нормални човешки черти. Те са толкова грозни, колкото е грозен и ужасен вълк успял да измъкне малко, бяло и невинно агънце от стадото. Тяхната липса в някое човешко същество лично за мен би била доказателство за сериозно психическо разстройство. Честен е този блог, който не крие суетата, егоизма или меркантилността на автора си и не опитва да ги окраси за да ги направи “продаваеми”.
    А противопоставянето на различни мнения по дадена тема и упоритите опити на човек да докаже своята теза в повечето случаи са полезни и за двете страни. Изключително нечестно е да се обяснява желанието да докажеш правотата си с неспособност да разбереш отсрещната позиция.

    • Иво says:

      Здравей Мишу,
      Мога ли да те помоля да напишеш кои са трите различни статии? Благодаря!
      Противопоставянето на различни мнения е задължително, стига събеседниците да са достатъчно разумни и подготвени да загубят спора. Иначе се превръща в препирня!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *