Кризата като антикризисна мярка

Днес сутринта ме споходи мисълта, че ако тази наша държава България не я беше ударила кризата,  може би никога нямаше Изпълнителната власт да започне да стяга бюджета, да съкращава разходи и по този начин да намаля изтичането на средства по най-различни програми под формата на подкупи и надвземания. Сиреч фактът на стабилна макроикономика и постоянен растеж обуславя неглижирането отношение към добре усвоените държавни средства. С идването на кризата и новото правителство (колкото и да не му симпатизирам в лицето на управляващата партия) се започна едно стягане на коланите, но този път не с увеличаване на данъци и намаляне на бюджетните средства, а точно там където трябваше – по джоба на корупцията. Корупцита е голямо перо в бюджета, макар и скрито. И при положение че няма на къде да увеличаваме данъци и да намаляме заплати, беше крайно време да се удари по корупцията.
Да, вече имаме и осъдени. По делото Николов-Стойков. Средно големи присъди, с парични глоби…
Вече ми стана навик, сутрин като ставам да проверявам дали Българтия е все още на картата, тъй като правителството май се опитва да я измести….
Та страстната седмица на великите пости, започна наистина доста страстно:
Понеделник: Първа голяма присъда по обвинение в корупция
Вторник: О,чудо, подведен е под отговорност действащ министър.
Събуждам се в сряда и вече съм готов на ново чудо…
А да, май днес е обсъждането в Народното събрание на искането за отстраняване на Президента…
Това онази страна ли е, от която избягах преди 2 години и малко?