Няма нищо по-лошо от една сбъдната мечта или приказка за едно обречено пътуване.

Стоя пред клавиатурата и не знам как да започна. Толкова много мисли, объркани, хаотични, блъскащи се във всички посоки. А заглавието така ясно и като че ли обезмислящо всякакво друго писание по негов повод.
Но уви, само този който е минал по пътя на сбъдване на мечтата или мечтите си може би ще ме разбере. За тези, които още са на Пътя си, това есе ще изглежда безмислено, отегчително и пълно с неверни твърдения. Аз искрено пожелавам на вторите никога да не сбъднат мечтите си, всъщност пожелавам това на всички близки и приятели, а на моите врагове пожелавам – нека мечтите им се сбъдват веднага, на момента, без никакви усилия.
Защо пиша това? Защо говоря глупост? Не са глупост драги ми читателю, а голата истина на моето съществуване.
Може да звучи нескромно, но по-голямата част от съзнателния си живот прекарах в действия, които да осъществят мечтата ми – голямата Мечта, съградена от по-малки такива. Вчера правиш крачка, днес още една, утре друга, с голямата надежда че си все по-близо и по-близо до целта. Пътят е сладък, макар изпълнен с трудности и лишения, препятствия и моменти на отчаяние.
Нима ти, драги ми читателю, поне веднъж не си стискал палци на някое спортно състезание за някой отбор, не си го подкрепял неистово. Сърцето ти е тупкало дали ще победите, дали ще загубите, какво ще стане. Нима, не си се опитвал да постигнеш някаква минимална победа в днешния ден – като да оцелееш след учулище/работа/ваканцията.
И когато отборът ти победи, когато оцелееш след тежкия ден, денят се е скрил в полите на нощта, и споменът за времето, когато сърцето ти е трепнело дали това, което искаш ще стане, избледнее, не си ли се чувствал празен, свършен? Какво следва? Коя е следващата цел? Коя е следващата мечта?
Нима пристигнаето до заветният хълм не ни открива само, че той е гол и пуст и, че цялото бъхтене до него е било за едното нищо. Нима самия път до хълма не е бил по-сладък от колкото хълма сам по себе си.
Няма нищо по-лошо от покорен хълм, от сбъдната мечта, защото там няма нищо ново. Няма нищо от това, което сме си представяли, че ще бъде. То е едно голямо нищо, което ни е карало да правим неверяотни подвизи за да го достигнем.
И все пак някой ще каже – след първия хълм, идва втори, след него трети. Никога не трябва да се отказваме! Но защо питам аз? Къде ще ги прибера тези хълмове? Някой някога да е написал на нечий гроб – той покори еди колко си хълма? Не! Вианги пишат тук почива еди кой си, живял от до….без подробности за хълмовете.
Защо трябва да събираме хълмове до сетния си час? Там няма нищо!
Днес, когато тази мечта е факт, аз няма накъде да вървя. Моя хълм е гол, безобразен, изпълнен с камъни и тръни. Поглеждайки назад, аз виждам че по пътя на моя хълм, аз съм пренебрегнал много други пътеки към други хълмове, които от тук изглеждат големи, зелени, приятни и много по-приветливи от моя си хълм. Всъщност той е пълна противоположност на това, което съм си представял, че ще бъде. Не, не не съм сбъркал пътя, на точно този хълм съм, на който исках да бъда. Той е хем моя си хълм, хем тотално различен от това, което исках. Как можа да бъде така? Защо отхвърли хс лека ръка всички тези странични пътеки към други хълмове? Защо не пожелах верния хълм?…Има ли верен хълм? Сега, стоящ на моя хълм, аз съм сигурен, че виждам верния такъв, той е много много далеч, слива се с небето, мержелее се на хоризонта, но аз съм сигурен, че той е там и ме чака, и не само – вика ме, зове ме, приканя ме да го стигна.
О аз си представям какъв невероятен хълм е това, той има всичко, което аз нямам, той е всичко, което аз не съм. Но аз също така съм сигурен, че пътят към него минава през необратими промени в мен. И за да го стигна, аз трябва да умра и да се преродя отново.
Днес, стигнал моя буренясъл хълм, аз не искам да го оставя, не искам да го напусна, спомняйки си колко тежко беше за да го стигна. Но с другата част на сърцето си искам да литна, да го напусна, да стигна онзи хълм, който ме зове.
И аха да тръгна по пътеката надолу, и изплува мисълта “Ами и ако онзи хълм е така буренист и каменист като този? Ще имаш ли сили за трети хълм? А за четвърти?”
Наистина, какво ще стане, ако човек е постоянно на път за поредния хълм. Не е ли това безмислието на живота?
Не е ли това присмехът на онази сила, която ни е създала, само за да се лутаме….
Блаженни са тези, не постигнали мечтата си.
Още по-блажени са тези, които никога няма да я постигнат.
Изберете си хълм, който никога няма да достигнете, така няма да се събудите еди нден и да установите че сте спали на камък от вашия буренясало-каменист хълм.

Rating 4.00 out of 5
Share
This entry was posted in Живот. Bookmark the permalink.

3 Responses to Няма нищо по-лошо от една сбъдната мечта или приказка за едно обречено пътуване.

  1. Боян Сотиров says:

    Радвам се, че отново си започнал да пишеш.
    Интересни размисли. Не вярвам да има мислещ човек на Земята, който да не си е задавал тези въпроси по един или друг начин. Но такива са фактите: пътя към постигането на една цел е много по-интересен, примамлив, интригуващ…, отколкото самото й постигане. И според мен няма верен “хълм”, който да избереш (а в живота човек винаги трябва да прави избор по един или друг начин), а другите хълмове отстрани винаги ще ти се струват по-зелени и по-приамливи, именно защото са други, различни…

  2. Sultana says:

    Съвсем естествени мисли за човек,уморен от преследване на мечтата.Много пъти съм го изпитвала,докато се научих да се радвам на дребни неща,да се наслаждавам на почивката.Седни на “Хълма”,порадвай се на гледката,спомни си умората и
    усилията по време на изкачването,поглези себе си,направи нещо,което ти е приятно и те разтоварва-може да е развлечение,може да е игра…
    И не пропускай да си поставиш някаква цел,за която
    все си мислел,че няма да ти достигне воля.Сега всичко ще ти се струва постижимо.И не забравяй да се самопохвалиш-много е полезно за егото ти.
    Опитай,д-рФауст!Гьоте ще ти каже повече….

  3. Neo2SHYAlien says:

    Противоестествено е да желаеш нещо което вече имаш. Физически невъзможно, емоционално непостижимо е да виждаш мечатата със същите очи каквито са били преди да я постигнеш. Затова се отправяш по следващия път най малко заради самото усещане от пътуването

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *