Суша

Музата отдавна избяга надалече,
остана съвестта ми само.
И нивга аз не ще запея вече
за живота и неговото бреме.

Дори и римата ми бяга,
последвала усмивката,
отдавна отлетяла.
Слова и мисли тук са много
но смисълът убягнал
да ги изрека и споделя.

Rating 3.00 out of 5
Share
This entry was posted in Живот, Стихове. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *