Маслини и кисело мляко

Имало едно време едно кралство без крал. Липсата на крал не притеснявала народа на това кралство. Всъщност те крал си имали, ама не го искали, а кралят не искал народа си, а само дворците си. Но тази приказка всъщност иска да разкаже не за краля, а за покупателно-продажните отношения между народа на това кралство и неговите регенти.
Та, имало едно време едно кралство, без крал. Народът не искал и да си помисля за крал. Всички били щастливи и доволни, Първият безкралов ден, народът осъмнал с регенти, поставени от могъщия червен Господ, който живеел през десет кралства (отново без крале) в десето, през девет планини в десета.
Та този червен Господ поставил регенти на място на краля и регентите се грижели народът да има всичко, да е обгрижван и доволен, следен и подслушван. Те взимали от дворците на бившия крал и давали на народа. Давали, давали от сърце и душа.
Един ден кралят обаче си поискал дворците, но регентите не му ги дали, тъй като така щели да обрекат целия народ на глад и мизерия. Тогава кралят ги проклел, всичко в неговите градини да изсъхне, нищо да не остане.
Клетвата била чута, но червеният Господ не позволил наорда на това кралство да страда, ето защо ограничил клетвата само до маслините, киселото и прясно мляко, продуктите от първа, втора и четвърта необходимост.
Останали продуктите от трета категория – гуми, бензин и алкохол.
Така народът на това кралство се принудил да се реди на километрични опашки за всички продукти, освен тези за неговото превозно средство – от подкови до вериги за сняг.
Писнало му на този народ от километрични опашки, чакал, чакал и най-накрая през двадесет и три кралства в двадесет и четвърто, през двадесет и три океана в двадесет и четвърти направили революция, която позволила на народа в нашето безкрайно кралство да изгони регентите и да разруши статуите на червения Господ.

Повикали те тогава своя бивш крал, той дошъл, взел си дворците и за 800 минути текнала река от маслини и кисело мляко през всяко едно поселище във вече кралното ни кралство.

Тогава обаче нашият мил народ бил застигнат от клетвата на червения Господ, промълвена от бронзовите устни на последната му статуия – да се редят на километрични опашки за всичко, що не са се редили до сега и никога да не си намерят свестни регенти.
Народът трудно преглътнал първата половина от клетвата, но за втората му било все тая – той нямало да иска пак регенти.
Минало се неминало известно време, изгонили те алчния си крал и си наели регенти.
И тез регенти тогава, освен бензин, гуми и подкови, му докарали и чумата на превозните средства – винетната такса.
От те тогаз, тоз народ в новогодишната вечер се реди на опашки за винетна такса и препарат за премахване на предния стикер.
Битер народ с битер регенти.

vinegnete-queue

vinegnete-queue

Rating 3.00 out of 5
Share
This entry was posted in История. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *