Какво повече му трябва на едно дете като мен.
Още от малък съм оставал в захласт пред влаковите композиции, релсите, стрелките ….
Едно човешко творение на което мога да се възхищавам с дни. Винаги съм си мечтаел за една малка железница с кяото да си играя. За съжаление времената бяха такива, че таквоа нещо в България нямаше.
Миналата седмциа обаче намерих тук и просто…не е истина. Строя железница, планирам, карам влакчета и се чувствам отново дете.
За съжаление при разразилата се вчера снежна буря, едно растение от семейство Sapindaceae падна точно върху локомотива и нанесе няколко щети.
Локомотива биде ремонтиран, останаха няколко дребни детайла да се дооправят и скоро ще получите видео от моята малка железница.
Идва коледа и аз съм отново дете.
А сега е време да тръгвам за работа 🙁
Превъплъщение “Цветанов”
Глас народен – глас Божи!
Loading ...
Връзки
Блогове
Харесва ме, не ме хартесва…
-
Последни статии
Последни коментари
- Neo2SHYAlien on Рай
- лелка on Какво има под камъните…
- Иво on Усмихни се!
- Marcus Schmitt on Усмихни се!
- Боян on Денят на Славянската писменост – празненство ала булгарикум
Явно релсите и стрелките са много актуални тези дни:
http://www.vbox7.com/play:c0b0a315
Добре, че успяха да заснемат клипа преди първия сняг, че вероятността да падне някое растение и да нанесе няколко щети беше доста съществена.
Това с растението е много любопитно! Добре, че все пак си конкретизирал горе-долу какво си ял по време на приключението.
Все пак, за по-голяма образност може да конкретизираш и вида (http://www.gardenguides.com/plants/taxonomy.asp?tax=329045)
Иначе във всяко дете живее един малък моряк, летец или железничар!
Добре е да се сещаме поне малко за това, когато бяхме деца!
И за финал – разликата между мъжа и детето е цената на играчките им.
Затова е важно кой кара влака и кой се вози в него!
За растението, което ме е разбрал – разбрал! 🙂
Иначе за цената на играчките – така е.
🙂
На мама детето!Само за мен ще си останеш винаги такъв.Жалко,че преди 20г.не можах да ти осигуря такава играчка.
Сигурно нещо ни има на гените-като с моето колело…
Pingback: Влак и сняг | YABS