Ах този Ноември

Ах този шантав и палав Ноември месец.
Като са ми ти са заредили едни знаменателни дати, ум да ти зайде:

1-ви ноември – Вси светии
Тази година и избори за президент имаше в Щатите – на 4-ти ноември
7-ми ноември, както вече го обсъдихме
8-ми ноември – почивка
9-ти ноември – падането на Берлинската стена
10-ти ноември – падането на тоталитарния режим в България
11-ти ноември – Краят на първата световна война. ( На този ден в много страни пазят минута мълчание в памет на загиналите. Това се случва в 11-тата минута на 11-ия час на 11-ия ден от 11-ия месец)
12-ти ноември – Краят на Австро-Унгария. Република Австрия се ражда.
Ако човек се разтърси, ще намери може би за всеки ден от този месец. Не това е интересно обаче.
Интересното е, че през месец Ноември много малко държави имат повече от един официален празник и той е…Вси светии. В България дори нямаме.
Дали хората не искат да си спомнят за Първата Световна, или за падането на стената или за някое от другите изброени събития е пълна загадка за мен. Факт е обаче, че тези събития бележат някоя огромна човешка грешка и ние като хора не искаме да си спомним зз тях. Както се знае-Историята е учителка на народите от която никой не се учи.
Поклон пред загиналите не в тези събития, а пред тези, които са загинали в името на по-свободно общество, в името на усъвършенстването.
Поклон и пред тези, които си спомнят!

Rating 3.00 out of 5
Share
This entry was posted in Живот, История, Политика. Bookmark the permalink.

4 Responses to Ах този Ноември

  1. BorCo says:

    Това са фактите. Въпросът е какво е тяхното отражение в живота на хората към днешна дата. А за да си отговорим на него нека си припомним откъде сме тръгнали преди 19 години.

    http://www.4coolpics.com/author_photo/3929/77420.html

  2. jsabeva says:

    Изглежда,че объркахме посоката,в която тръгнахме,може би назад,в мъглата..
    А децата ни в чужбина ..дано да не са “немили-недраги”.А кой остана да оправя/в положителния смисъл/България?”Няколко баби,аз и поетът Йосиф Петров”-както се пее в една песен на Т.Колев.Плюс мафията..

  3. Боян Сотиров says:

    Отново интересна тема. Но това за посоката е много интересно. Честно казано си мисля, че в България няма посока… Някак така блуждаем, без да знаем какво искаме и какво търсим. И цялата ни държавица е такава, безлична и без посока, без концепция за каквото и да било. Може би защото всички сме невероятни егоисти и всеки дърпа нещата към себе си, незнам…

  4. Владимир says:

    Е със сигурност посока има, защото “не е като едно време”! Не може да не се съгласите с това!
    Въпросът е дали вървим по правилния път и с какви темпове, за да не се окаже, че просто сме се завъртяли!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *