Динозаврите

Ако някой се е питал как точно са протекли последните дни на тези мощни влечуги, владели земята с векове, вече има отговор.
Из долината се е разнасял вой след вой, предсмъртен рев след предсмъртен рев на великанските животни, земята се е тресяла и плачела заедно с тях, децата й са си отивали. Върхът на живота по това време е изстрадвал своята предсмъртна агония и неспособен да се спаси сам, се е хвърлил в жестока хватка към своята родителка – планетата, забил е жестоки нокти в недрата й и не е искал да си ходи. Как е било възможно това?
С няколко елементарни грешки, това наистина се е случило. Земята е осъзнала грешките си и никога повече не ги е повторила. Сега властваме ние – бозайниците – докато нашите грешки не ни убият по същи начин.
Един от динозаврите на комунизма обаче пресъздава гледката на умиращите си събратя от преди милиони години – Кремиковци. Една голяма рана, във формата на грешка и тъмна маса слоесто-тежък въздух се сгромолясва плавно в северната част на Софийското поле.
Без да има никаква транспортна инфраструктура, без грам мозък у архитектите, той бе създаден като символ на преуспелия социализъм, далеч от всякакви притоци на храна – пристанища(морски и речни). Мореплаването е все още най-евтиния транспорт на тази планета. Без огромни залежи на така необходимите руда и въглища в близост, неговата смърт бе предвещавана отдавна.
След смърта на малкото динозавърче в Плевен, наречено Плама, идва и ред на огромния тиранозавър Кремиковци.
Нека да не стоим ехидни отстрани, а да сведем поклон пред великите закони на пазарната икономика. Както всяко живо същество на тази планета, което разчита само на един хранителен източник за оцеляване, така и Кремиковци умря, след като единствения и икономически източник, Ворска Стийл спря кранчетата. Както си отидоха динозаврите, разчитащи на топлия климат и обилната растителност, както си отива и пандата с бамбука, така и Кремиковци е поел своя път.
Нека да сведем глави в тъжен помен не пред великана и Грешката на Комунизма, а пред едно цяло поколение скромни трудещи се хора, които губят своята работа, губят препитанието си и биват обричани на глад и мизерия. Глад и мизерия, които ще занесат вкъщи при децата си. И те по своята верига ще я разпространят сред обществото, защото няма морална преграда в нашето общество, която да стисне деградацията за гуша, да и отсече крайниците и да я натика в миша дупка.
Трагично.
Но моля се за този, кдето ще изгради преградата от пепелта на изгарящата ни национална отговорност!
Амин.

Rating 3.00 out of 5
Share
This entry was posted in Живот. Bookmark the permalink.

2 Responses to Динозаврите

  1. jsabeva says:

    Чудесно есе на злободневна тема,чиста публицистика.Да не си се учил от гения на бълг.журналистика/познай кой е/?
    Накрая /последния абзац/май си бързал и не си се обосновал достатъчно.А краят на есето трябва да е най-силната и аргументирана част.
    Не отдаваш нужното внимание на правописа,а това е важно,първо,защото не зачиташ един важен закон/нормативния х-р на езика/,второ-Чехов беше казал,че у човека всичко трябва да бъде прекрасно.
    Иначе ми беше интересно,даже /с твое позволение/бих го включила в пряката си работа.

  2. Иво says:

    Христо Ботев?
    🙂
    Бързам, това тук са чернови.
    Поправям от време на време!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *