ЕксКУРзия

Цаклю Прецаклев се събуди с ужасно главоболие. Опита се да си помисли от какво може да е то, но то не му даде шанс. Единственото нещо, което успя да се провре през неистовата болка, няколко-хилядите камбани, петдесет и шесте влакови мотриси и два трамвая, беше идеята за кафе и студен душ.
Студеният душ го получи веднага, когато откри, че кафето всъщност е свършило. Все пак и това помогна за да отстрани част от шумотевицата в пространството между двете си уши. Това даде шанс на една малка, коварна мисъл да се зароди в задния край на черепа, да си поправи път през камбаните и влаковете и да стигне до мозъчната кора.
Цаклю оцъкли очи в този същ миг, когато първата мисъл за деня успя да си поправи път и веднага започна да я осъществява. За щастие в цедката имаше останала утайка за кафе. Той я гребна с бащински грижовна ръка (майчина всъщност не може да се каже…освен ако не искаме нашия главен герпй да е хомосексуален. Но не това е целта на разказа разбира се, така че – бащинска. На който не му харесва – да спира да чете. Не съм го вързал за монитора я!) използвайки така известния прибор, наречен лъжица, но чието име в момента убягваше на господин Прецаклев, той направи необходимите действия за да получи някакво подобие на кафяво подобната ободрителна напитка.

Експериментът всъщност не беше лош. Получилото се съдържимо в чашата беше успяло някак си да отстрани и последните капки шум в главата на Цаклю. Ето защо той всъщност осъзна защо тази малка и коварна мисъл беше успяла. Защото беше успявала и преди и се беше превърнала в условен рефлекс – боли те глава и нямаш кафе – използвай вчерашното(или завчерашното, зависи от времепространствените координати разбира се).
Ето тук господин Прецаклев реши, че му е достатъчно цялото това мислене и е време да се проазходи. Но къде? Пак в този убийствено скучен град ли? Където всичко е подредено и спретнато и няма начин да изпиташ едно истинско преживяване освен поредната пиянска вечер. Неееееееееееее. На Цаклю всичкото това му беше писнало и той жестоко имаше нужда от една по-дълга ваканцийка. Всъщност нашият герой и не предполагаше колко дълга ваканция щеше да си спретне.
Той се зарови в интернет страниците на известнтие туристически агенции и започна да прелиства – Египет и слънце, малко история… не, не става, искаше нещо, което не изисква мозъчна активност.
Италия? – о там всеки говори така, като че ли се кара на някого. Викане и лудница. Имаше достатъчно от последното в главата си за момента.
Испания? – Сиеста, фиеста, сиеста, фиеста….на края ще се обърка и ще вземе да заспи точно когато работата с някоя мадама е опечена….
Франция? – а не там, Студентите чакат само една световна икономическа криза за да почнат да трошат и къртят
Англия? – твърде английско
-Опс, какво е това-си каза Цаклю поглеждайки към поредната оферта – Намибия. море със слънчев бряг и златни пясъци! Тихо и спокойно! Цяло курортно градче на разположение на един турист, ако заплати допълнителна такса за всеки хотел в курорта от по едно евро. Евтино и луксозно.
-Перфектно-нова мисъл в сферичния израстък на върха на Цаклю. Речено сторено.
За съжаление в този същ момент поредната мисъл, зародила се в задната част на израстъка на господин Прецаклев умря, брутално убита от въодушевението на Цаклю. Умря с хрип на уста-Ситнияяяяяяяяяяяяя шрифт!!!!

Ситният шрифт, размер 4, фонт Нови Римски Времена не от Вивалди остана непрочетен, но за сметка на това Цаклю летеше към китната столица на Намибия. Това беше първия облак в почивката на нашия герой. Той така и не разбра защо всички самолети летят до столицата на държавицата, след като тя е на 400 км от морето. Но контраргумента за прекачване веднага се появи и Цаклю се успокои.
Е поне докато не кацнаха в Хелзинки, заради мъглата на летището в столицата на Намибия. От Финландия ги извозиха. С автобус. 168 часа пътуване. На господин Прецаклев му оставаха само 48 часа почивка.
Както и да е с триста зора и 56 сандвича, тип Била, Цаклю стоеше на Централната ЖП Гара в столицата и се чудеше как е възможно влаковият транспорт да е по-евтин и по-бавен от автобусния. На края си купи билет за автобус, но едва след като обмени еврото за местата валута – цакълки. Странно име.
Цакълките бяха с фиксиран курст от 0.95 към ервото, на летището му ги обмениха за точно толкова, но незнайно защо после цакълките в неговия джоб наедно с касовата бележка искаха да покажат, че курсът е бил 0.59 за евро.
Странна история

Цаклю отново разсее всякакви съмнения, искаше само едно, да достигне до крайната си дестинация – слънчевия бряг със златните пясъци. Имаше 400км до тях и ни един самолет, 8 часа с влак или 6 с автобус.
Убеден от скорострелността на пътния транспорт, господин Прецаклев отиде на стоянката за автобуса, номер 243аг. Това отново беше странно, защото на автогарата имаше точно 66 стоянки и как хората от администрацията бяха стигнали до този четеризначен буквено-цифрен код Цаклю така и не успя да разгадее.
Сложи и това в задната част (на мозъка си разбира се, вие къде си помислихте) в пакета от странни събития и започна да чака.
Чакането приключи точно 25 часа след като нашият главен герой беше застанал на стоянакта и беше сигурен, че автобусът е след час.
Оставаха 23 часа почивка, Цаклю започна да се притеснява. Все пак трябваше да планува и връщнае. Ако и то отнемеше толкова време, Цаклю трябваше да прецака остатъка от отпуската си.
Идеята да използва Интернет и да се обади на шефа обаче отново го успокои и той потегли ведро към слънчевия бряг със златните пясъци.
По пътя му се наложи да използва всичките налични пликчета за изпразване на съдържанието на стомаха през входа на стомашно-чревния тракт. Това се случваше по простата причина, че очевидно днес автобусът се опитвшае да надмине и скоростта на светлината, след като беше преминал свръхзвуковата бариера.
На 15-тата минута, шофьорът обяви, че са изминали половианта разстояние и е време за 5 часа и половина почивка на най-скъпото възможно място в цяла Намибия.
Отново му обмениха еврото за 0.95 цакълки на евро и отново касовата бележка се трансформира на 5 метра разстояние от бюрото и вече показваше 0.59 за евро.
Цаклю реши, повече никога да не иска касова бележка. Те така и така се мусиха, когато поискаше, сега поне нямаше да се чувства виновно и прецакан. Виновно прецакан. Прецакано виновен. Няма значение.
През тези пет часа и половина, Цаклю успя да:
-бъде ограбен
-пребит
-отново ограбен
-агитиран за някаква политическа сила
-контраагитиран срещу същата тази политическа сила
-и отново контраагитиран срещу същата тази политическа сила
-и отново
-и отново
-тук вече той спря да борй, препъна се в необезопасения канал, счупи си китката, беше глобен, че е запушил канала и отново биде ограбен и пребит.
Една наистина ползотворна почивка от пътуването
Останалите евро ги похарчи за бинт и докторски грижи в близката пивоварна (или поне на това му приличаше). Бегло успя да различи надписа “Болница”, и се удиви, че си кръщават пивоварните с такива гротесни имена.
Всичко обаче приключи успешно и Цаклю тича само 123 километра 453 метра 23 сантиметра и 57 нанометра докато автобусът спре да го качи отново на път за морето.

Петнадесете минути до така бленувания курорт минаха тихо, ако изключим обира на автобуса, застрелването на шофьора, добудването на пътуването на самотек и на половина изпепелен автобус.
В крайната точка АЯЯХ ( начална точка А, 30-тата точка – Я, 31-ва – АА и т.н. до АЯЯХ) бяха организирали официално посрещане на Цаклю. С Фанфари, червени килими и почетен ескорт.
Ескортът се оказа всъщност спецотряд за арествуането на най-големия длъжник в курорта.
Това беше господин Прецаклев.
Ситният шрифт обясняваше, че освен всички активи, се приемат и всички пасиви, защото дефакто всеки хотел струваше по едно евро.
Така господин Прецаклев нямаше нужда да мисли за връщане.
Очакваната дълга ексКУРзия се превръна в наистина доста дълга и дебела ексКУРзия носейки един наистина дълъг К** на господин Прецаклев, намиращ се и до сега на слънчевия бряг със златните пясъци.

Rating 3.00 out of 5
Share
This entry was posted in Разкази. Bookmark the permalink.

4 Responses to ЕксКУРзия

  1. Владимир says:

    Хубав разказ!
    Естествено има какво още да се желае от него, но въпреки това ще кажа, че като първи обществено документиран разказ е добре и проява на смелост от страна на автора.
    Без да съм литературен критик (в училище бях много добър – без да уча изкарвах 4 по литература) не мога да не забележа някои характерни моменти, върху които искам да акцентирам!
    На първо място много силно личи личният опит и преживявания на автора. Голяма част от образа и случващото се на главния герой според мен е инспирирано от лични преживявания и чувства на самия творец.
    Веднага се проявяват и пресните впечатления от преживяното в един трамвай по пражките улици (TRAMIX), както и спомен от ранните опити с технологиите за направа на кафе 
    Също така ще отбележа, че големия натрупан стаж в използването на железопътния и автобусния транспорт намира пряко отражение в творбата.
    В заключение на моя кратък коментар трябва да спомена, че обществено-политическите събития в България и в частност по-специално по морските ни курорти са намерили подобаващ отзвук в произведението.
    Надявам се да съм бил полезен с моя коментар и да съм предизвикал поне малко усмивки, теми за размисъл и да съм повлиял на бъдещите творчески планове в художествената публицистика.

  2. Иво says:

    Благодаря за коментара, чудя се само защо 4 ,след като толкова добре анализираш. 🙂
    Смея да заявя че само мислено съм се отклонявал от стандартните технологии за направа на кафе. Никога не съм превръщал въображението си в тази насока към ре3ални действия…слава Богу.
    Относно факта за първи разказ, смея да заявя че всъщност не. Явява се нещо като разказ номер едно и половина, защото малко птреди два месеца написах половин разказ…май 🙂

  3. jsabeva says:

    Интересен сюжет на сатирико-комична творба.
    Много дълго/според мен/се занимаваш с кафето.
    И защо трябва да обиждаш реално съществуваща страна-защо не й измислиш ярко и говорещо само за себе си име?/абсурдистан,Абсурдбулгастан и т.н./.
    Що се отнася за личния опит на автора,мисля,че ти е помогнал много.Без личен опит,ако нещо не е преживяно,едва ли може да се опише впечатляващо.
    Работи в тази посока!Имаш данни.Но не се притеснявай,ако трябва нещо да го редактираш и промениш.Големите писатели имат по няколко редакции на гениалните си творби.
    Имаш поздрави от Спасов.Пее в едно ново заведение до нас.Снощи празнувахме там деня на будителите.
    целувки!

  4. Иво says:

    Трябваше да е Нубия
    Ама се обърках с Намибия

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *