Стоя си аз и си мисля каква тема да изпаткам, 10 минути преди да изляза, ей така за изпаткаването дето се казва.
И няма, няма и няма. Стоя и си мисля, за поредната глупост от деня ли, или от годината, или за поредната конфузна ситуация. Ама това са все неща “иди замини”, демек влизат през едното ухо и излзиат през другото (добре, че не излизат през носа). Стоя и си редя аз буквички, с тях идват и думите, вмъквам и по някоя друга точка или препинатлен знак някакъв друг да се получи изриченийце и нищо не казвам.
А кой беше казал, че и липсата на новини е добра новина? Доста умен ще да е бил, след като е прозрял тази истина.
Три точки, програма ли ще да е, начин да ни орпавят за осемстотин дни (някой знае ли в български как се пише с думи 800?) или нещо друго? Яде ли се? Пие ли се? Дере ли се или бива одрано?
Имам един косур, сега се сетих, след като се зачудих дали да вмъкна горните три въпросителни изречения в едно – пиша с много дълги изречения, губи им се смисъла…Ама контрааргумента е – творя за студентите, да каже нявга Професора, определи о бедни студенте(забележете останката от звателен падеж), в това дълго сложно съставно с елементи на подчинително изричение, кое играе ролята на обстоятелствено пояснение за място, кое за време и има ли то почва у нас?
Сигурно няма, някой ден може и да заима. Знае ли човек? А знае ли животно? Не знае…май.
Мисли, букви, думи, изречения и тече живота безспирно.
А отговрът стои със страшна сила!
Знае ли някой въпросът?
Превъплъщение “Цветанов”
Глас народен – глас Божи!
Loading ...
Връзки
Блогове
Харесва ме, не ме хартесва…
-
Последни статии
Последни коментари
- Neo2SHYAlien on Рай
- лелка on Какво има под камъните…
- Иво on Усмихни се!
- Marcus Schmitt on Усмихни се!
- Боян on Денят на Славянската писменост – празненство ала булгарикум