42

Рядко, ама много рядко някой филм може да ме накара да се замисля…да се замисля за смисъла на живота, вселената и всичко останало.

Предния такъв филм беше сериалът “Рим”:. За съжаление тогаа нямах блог и не можех да опиша размислите  си и те са останали в небитието. Не са голяма загуба…моите мисли.

Та какво гледах днес, което ме наведе на мисълта за смисъла на живота, вселената и всичко останало.

Най-изненадващо – последната серия на Индиана Джоунс. Дългоочакван филм, но очакването въобще не се припокри със самия филм.

Днес исках да се разтоваря и да гледам някоя комедийка стил Индиана Джоунс.

Гледах, но за първи път Харисън Форд ме накара да се замисля за по-горните неща, чийто отговор се крие в заглавиете (заб. авт: В книгата “Пътеводител на галактическия стопаджия”, една извънземна раса построява супермощен компютър, който да намери отгвор на въпроса “Какъв е смисъла на живота, вселената и всичко останало”. След милиони години смятане, компютърът отговаря: “42”. За съжаленеи след милиони години всики, дори и компютърът са забравили въпроса. Започва търсене на въпроса!)

Очевдино този въпрос ще мъчи всяка една мислеща раса във всяко кътче на вселената а дори и извън нея.

И който има отговор, може би не знае какъв е въпроса…

Какъв е смисъла? Раждам се, живея умирам…Докато живея, спомагам други да се родят, живеят и умрат…

Нескончаем низ от повтарящи се събития.

Дали теорията на вероятностите може да покрие това?

Или Философията?

Дали всяка наука не е създадена, защото сме мислели, че в нейното поприще се крие отговора или въпроса…или и двете. Питанката! Чуденката на мен и теб, родителите ни, предците ни…

Каква е била първата мисъл на първия мислещ човек?

Може би какъв е смисъла? Осъзнавайк,и че си жив е може би основата на “разумния живот”. Що е то разумен? Логичен? Що е логика? Що е живот?

Имам много въпроси…много повече от както се родих.

Имам само един отговор – 42. Но това не е отговора на някой от въпросите, които имам!

Търся много отговори и един въпрос.

Можете ли да ми помогнете в това търсене?

Rating 3.00 out of 5
Share
This entry was posted in Живот. Bookmark the permalink.

2 Responses to 42

  1. Boyan Sotirov says:

    Много интересна тема си подхванал, но и абсолютно безгранична ако мога така да кажа. В края на краищата, не може ли това да се нарече вечният въпрос? Въпросът, който е бил в умовете на толкова много хора преди нас – велики, не чак толкова велики и обикновени хора. Аз лично смятам, че всеки за себе си трябва да оцени кое е най-важното в неговия живот. В края на краищата не е ли това най-интересното в тоя свят – разнообразието? (глобалистите може да не се съгласят с мен, защото нали идеята на глобалните икономики е да създават точно обратното – сходни маси от потребители, със сходни нужди (къде реални, къде наложение от промивка на мозъци) за да могат да продават наволя и да трупат огромни печалби). Е това е което си мисля Иво в този късен час, докато чакам да стане време за дупнишкия влак, предварително се извинявам ако съм бил прекалено отвлечен, но нещо напоследък трудно си събирам мислите, и често се разсейвам именно в търсене на смисъла…

    Поздрави,
    Боян

    П.С. Не знам дали се настройва, но ако може когато въвеждаш кода преди да публикуваш блога и сбъркаш, когато се върнеш да не се изстрива написаното. Няколко пъти писах мнения и така бяха изтрити, което ме отказа да ги напиша наново (сега обаче съм подготвен, и си копирам текста в клипборда преди да го публикувам).

  2. Иво says:

    Благодаря на тези, които въпреки пречките поддържат разговора между мен и вас жив.
    Този сайт е за моите мисли и вашите мисли върху моите мисли.
    Един вид взаимно да си понижим простотията.
    Бояне (както много пъти съм ти разяснявал, Бояне е звателен падеж, обръщение, а не обида. Обида е когато го използваш за официален разговор), практиката когато пишеш я във форум я някъде другаде е винаги да си го запазваш, защото като дадеш назад поради спецификата на мързеливия програмист, псиал кода, няма да ти ги има думите.
    И аз съм страдал многократно, докато не открих клипборда, после бързите клавиши, а най-накрая си направих сайт. Колко псота отидоха заради това…
    Както и да е.
    Смисълът на живота не е да си запазваме какво сме казали и пишели, а да извлезем поука от тказанато и написаното. И да намерим многото отговори и единия въпрос.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *