Мъчно ми е

Всеки ден

Когато се събудя ми е мъчно че тук може да етихо и спокойно сутрин, да няма улични кучета които да те будят с лай и първото което си помислиш е молитва към Бог да не ги е ухапала бясна лисица през ноща, та да можеш да отидеш цял на работа, а в София това е невъзможно.

Мъчно ми е, че докато отивам към трамвайната спирка, минавама през толкова хубав малък парк, че просто не ми се отива на работа, не минавама през клоаки и тъмни спирки, не се блъскам 3 часа по градскиятранспорт…за разлика от София. Защо не може и в България да е така?

Мъчно ми е че в трамвая няма кой да ме наругае, няма кой да ме ръгне в ребрата, няма кой да ми направи забележка че съм седнал а някой по-възрастен стои прав (нооооооо съм си подготвил реплики на чешки за такава ситуация че съм с кофти болни коляно).

Мъчно ми е, докато пътувам за работа да виждам напредъка на новата улица, темповете с които строят. Защо не може така ив България?

Мъчно ми е да гледам как трамвайната линия винаги е свободна и не се намери и един тарикат до сега да я заеме, да блокира трамвая. Защо не може така и в България?

Мъчно ми е колко са спретнати улиците, как винаги има маркировка. Защо не може така и в България?

Мъчно ми е….

Но…

Но всичко това може да го има в България, стига да пожелаем, стига да започне да ни пука. Защото от нашето мислене и поведение зависи. Няма да дойде някой политик да ни пази трамвайната линия, да ръчка работниците да работят повече, да ръчка собственика на фирмата да прави улицата а не да граби.

Всичко зависи от теб и мен. Промени мисленето си. Искай да имаш нещо повече. Помисли как да го постигнеш.

Когато станеш сутрин, обади се в ХЕИ и рапортувай за поредното бездомно куче, за поредното замърсяване на въздуха. Всяка сутрин. Упорство и постоянство.

Докато пътуваш за работа или училище, отбележи какво би искал да има и кое не би искал да го има, оплачи се в общината. Всяка сутрин. На края ще им писне. С упорство и постоянство дотягай на тези, които са избрани да те управляват и да ти правят живота по-добър. Искай и помагай и ще ти се даде!

Бъди винаги готов с камерата на новия си мобилен апарат да снимаш всеки нарушител на пътните правила, всеки тарикат на трамвайната линия. Изпрати снимките в КАТ!

Бъдещето не е в наши ръце сега, но само ако посегнем и се борим за него, можем да го върнем в нашите обятия!

ТИ РЕШАВАШ. НЕ БЪДИ ПРИМИРЕН И НЕ ЧАКАЙ ПОРЕДНИЯ БАНДИТ ДА ПОСТРОИ ПОРЕДНИЯ МОЛ.

Rating 3.00 out of 5
Share
This entry was posted in Живот. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *