Уча чешки.
Всеки четвъртък.
Интересно е!
Мога да кажа, че чрез чешкия опознавам българския език.
Вчера ни треснаха първия падеж в чешки – casus locativus. Тъй като в бъгларски няма стройна падежна система от доста отдавна, го обявявам с латинското название. Иначе, когато го е имало, се е наричал – местен падеж.
Доста неща научих…за българския. Докато пътувах към работа мислех ли мислех и установих, че формата “вкъщи” наистина е остатък от местен падеж.
Падежите са странно неща за един българин. Той никога не се е сблъсквал с тях, макар че те все още влият върху езика ни – местоименията – тебе, тебе ти, мене, мене ми и др.
Или примерно – зиме, лете, добре, зле, горе, долу, вкъщи, наяве.
Но ние не го осъзнаваме, защото почти нямаме падежи.
До скоро поправях всеки, който сгреши и се опита да каже нещо от сорта: “Аз не ме интересува”
Вече спрях. Очевидно сме решили да изтрием и последните остатъчци от падежна система в езика ни. 🙂 Няма лошо, ще стане супер лесен език (ако изключим глаголната система) и така повече хора ще го учат и ще задминем английския по популярност. Наистина интересно явление е развитието на един език.
Та да се върна на чешкия урок. Бяхме трима от 5. Аз, гражданин на Македония и една сръбкиня.
Лекторката ни попита в нашите езици има ли падежи и дали този падеж го има.
Сръбкинята отговори – цели 7 броя.
Гражданинът на Македония отговори – ами…ние нямаме (трябваше да видите лицето му, когато ме погледна и аз гордо заявих, че българският език е едиснтвения славянски без падежна система)
Велико! Безценен момент.
За всичко друго има кредитни карти!
Loading ...
Нефтохимик Бургас
Сравнително-историческа граматика на славянските езици
Анотация:
Сравнително-историческата граматика на славянските езици е фундаментална научна дисциплина, съставяща основите на славистичното университетско образование. Тя се базира върху диахронното изследване на славянските езици с цел да бъде въстановен общият праславянски език, диалектното му деление и неговите взаимодействия с другите индоевропейски езици. В лекциите се представят в систематизиран вид фонетичните и фонологичните изменения на различни етапи от историята на праславянския език и неговите диалекти, както и във формиращите се отделни славянски езици. Разглежда се формирането на праславянската морфологична система с оглед на индоевропейското наследство и по-късното й развитие, включително отражението и интерпретацията на праславянските процеси в съвременните славянски езици. Проследяват се общите и индивидуалните тенденции в развитието на всеки славянски език с оглед на причините за тяхното възникване. Освен това лекционният курс предоставя подбрана информация за възникването и развитието на сравнително-историческата граматика като наука, за предмета, задачите, методите, основните теории, както и за изтъкнатите изследователи в тази област и най-представителните им трудове.
Библиография:
1. Славянски езици. Кратки характеристики и образци. Севернославянска група, ред. Ив. Леков, София 1978
2. Людвиг Селимски, Славянски езици. Очерци и текстове, София 1985
3. Увод в изучаването на южнославянските езици, колектив, БАН, София 1986
4. Славянски езици – граматични очерци, колектив, БАН, София 1994
5. Лили Лашкова, Увод в сравнителната граматика на славянските езици, София 2000
6. История на славянските езици. Западни славяни, колектив, София 2000 .
Извадка от официалната учебна програма на Факултет по славянски филологии на СУ “Св. Климент Охридски”. Последната цитирана научна публикация датира от 2000 г.
Явно в последните години не се обръща достатъчно внимание на тази тема.
И те така…
Състоянието на науката ни си е цяла тема на поредица от дисертации…
За съжаление!
Сигурно ако разровим и други теми отдруги сфери на научното познание и те ще са в същия батак!