Здравейте всички,
така май трябва да започне един блог…или не. Не знам!
Моят започва с политика…нещото, от което се отвратих в моята мила татковина и заради което избягах.
Прословутият вътрешен министър (може би е вътрешен, защото е вътрешен с много хора…или много хора са вътрешни с него) не ще и не ще да си подаде оставката.
Това ядоса доста хора очевидно, дори и мен. Аз спокойния човек (смях в залата)!
Те решиха да организират
Литературен конкурс: “Оставката на министъра”
в който аз можех да участвам или като напиша разказ или като “контрибютна” (каква красива изконно българска дума) към наградния фонд.
Направих второто, защото първото изискваше време, а времето е пари, повече от колкото да дам за конкурса (до някъде съм прав, до някъде се шегувам, истината май е че ме мързи, сигурно ще напиша разказ след края на конкурса).
Наичнанието е чудесно, дано пробуди така желаното на пръв поглед от политици и “журналисти” “гражданско общество в България”.
Интересът за сега май е на средно ниво, нооооо
Давайте, пишете, творете, този министър трябва да си отиде.
Превъплъщение “Цветанов”
Глас народен – глас Божи!
Loading ...
Връзки
Блогове
Харесва ме, не ме хартесва…
-
Последни статии
Последни коментари
- Neo2SHYAlien on Рай
- лелка on Какво има под камъните…
- Иво on Усмихни се!
- Marcus Schmitt on Усмихни се!
- Боян on Денят на Славянската писменост – празненство ала булгарикум
Единственият ни проблем е, че дори след като оставката е вече факт, това не променя нищо.
И това ще е докато няма ясно желание за реформа на тази система и от нея не си тръгнат всички висши ръководни кадри (т.нар. висш генералитет), които са и продължават да бъдат обвързани с политически и фирмени интереси и са в тази система от повече от 20 години.
Трябва да се даде шанс на млади хора, които с помощта на външни специалисти да изградят наново доверието в МВР.
Според мен без контрол от вън ние никога няма да си помогнем сами.
Както се казва в една популярна поговорка “със стари кокошки, нова птицеферма не се прави”.