Пеперуда,апартамент, пеперуда, апартамент…

Една древна поговорка гласи, че пърхането на пеперуда с нейните крила в една точка на света предизвиква буря на другата страна на планетата. Те така и с корупцията. Малката корупция на големите хора и голямата корупция на малките хора носи кратки лични бонуси и дълготрайни обществени негативи.
За какво иде реч да започнем малко по-отдалеч. Чухте ли как връщането на популацията от вълци в националния парк Йелоустоун в САЩ за 10 години преобразува парка – върнаха се доста дървесни видове (вълците регулират популацията на елени и от там по-голям шанс за застрашените растителни видове). Ами фактът, че без Сахара и нейният пясък, пренасян от вятъра през Атлантика, Южна Америка също ще бъде една голяма пустиня?
Уви, хората, дори и много интелигентни, не можем да предвидим всеки ефект от всяко действие. Но малките, тези зад ъгъла или от другата страна на улицата – трябва!
Помните ли Мануела Горсова? Момиче, което преди 10 години беше пометено от пияния велик спортист Ставийски!. Който беше пуснат срещу 10-20 лева от полицаите само 15 минути по-рано. Дали тези полицаи са доволни от сделката? Съвестта им дали ги гложди за това момиче? Как не си зададоха въпроса преди 10 години: ами ако тоя убие някого? И той уби! Петър никога няма да се върне(приятелят тогава на Мануела и починал от удара). Какъв щеше да е Петър, ако беше жив днес? Учен? Спортист? Човек на изкуството? Работник някъде? Потенциала на едно общество е сумарният потенциал на всеки един негов член. Един човек по-малко, едно изпуснато бъдеще! Защо Англия имаше Чърчил и Тачър, Франция – Рене Касен, САЩ – Мартин Лутер Кинг и др. и др. А ние си нямаме. Нямаме, защото ги убиваме за 10-20лева.
Те така и с апартаменитгейт – не разбирали какво толкова. Да, ама не, както казваше покойният Петко Бочаров – защото „аз на тебе, ти на мене“. Апартамент за теб, път за мен. И на пътя – асфалт, до асфалта – Своге, до Своге – гробове.
И случаят с Мануела (защото на убиеца дори не трябва да му се казва името) е пример за голямата корупция на малкия човек. Може би тези полицаи лишиха България и света от следващия блестящ физик, разкрил тайната на Големия взрив!
И апартаментите са малката корупция на големия човек – за един апартамент, за едни кубически метра въздух на 20-30м над земята, за по-малка гравитация, те ще трябва да дават поръчки и да си затварят очите, за да може да се убиват повече хора на България. Невинни! Страдащи!
И ние не само че можем, но и трябва да действаме и срещу двете – да не корумпираме и да не даваме да бъдем корумпирани. И да блокираме жълтите павета!

Rating 3.00 out of 5
Share
Posted in Живот, Политика | Leave a comment

Рай

Тъй съм бил орисан – в съня си да те срещам,
и в съня съм тъй улисан, цяла те прегръщам!

Танцуваме ний двама в замък от коприна,
целувам те, о дама сред бляскава градина,

Тичаме в алеи от цветя, смеем се във райската земя!

Но изгревът настъпва, превръщам се на вятър,
галя ти косите, милувам ти страните,
и бързо във безкрая изчезвам аз от рая.

Събуждам се и чакам, сънят да ме обгърне
ориста да ме прегърне, в рая да ме върне,
при тебе да пристана, да бъдем пак ний двама.

Летен Роден!

Rating 2.50 out of 5
Share
Posted in Стихове | 1 Comment

Копнеж

Красива, със очи вълшебни,
потъва душата ми, дебне
за погледът твоят, неземни,
за късче радост да открадне!

Очите твои поглед пращат,
и в душата неспокойна се захващат,
дават й спокойствие, мир,
укротяват нравът й безспир!

И тя се тихо загръща с пелената
от погледът твоя, и мърка,
радостна тя е, и пада в краката
на очите прекрасни и в щастие хвърка!

И планини, реки, луни и планети,
ще покоря за тия моменти,
когато с очите от Бога,
погледнеш ме…О аз всичко ще мога!

Ще мога, защото божествени те са,
еднички, вълшебни, прекрасни, чудесни…
И няма език надарен във епоса,
да сбере все що могат очите прекрасни!

Ще мога, ще сторя, за тях все терзая,
защото душата за тях все ридае,
за тях и за тебе, за всичко прекрасно,
що във всемира е във тебе най-ясно!

Летен Роден!

Rating 4.00 out of 5
Share
Posted in Стихове | Leave a comment

Среща

И когато месец златен изгрее,
и звездите трепкат и светят,
душата ми песен ще пее,
и очите ми небето лелеят!

И вдигни си очите прекрасни
към месеца златен, нетленен,
там погледът моят – неясни
ще усетиш да люби те с песен!

И звездички тъй многобройни
ще пригласят на погледа бледен,
ще шепнат ти думи най знойни,
ще стапят мрак непрогледен!

А месецът златний, с лъчи благодатни,
топлота ще ти дава, погледът ми ще дарява,
на тебе една, що спря ми дъха,
душата отвлече, избяга далече…

Rating 4.00 out of 5
Share
Posted in Стихове | Leave a comment

Далече

Слънце вземи ти със шепи
и море открадни – ти лазурно
че далеч от родината слепи,
живеем живота си бурно!

Върни се, огрей ти града ни
със слънцето, що е със тебе!
Върни се с вълните лазурни,
морето дари ти от себе!

Летен Роден, Прага 2015

Rating 4.00 out of 5
Share
Posted in Стихове | Leave a comment